Време ли е бул. „Руски" да остане в историята? Спор в социалните мрежи показва, че темата вълнува пловдивчани
Нова полемика за имената на емблематичен пловдивски бул. се разгоря в обществените мрежи. Повод стана предложение, оповестено във Фейсбук групата „ Хълм Бунарджика “, бул. „ Руски “ да бъде преименуван на бул. „ Европа “.
Прочетете още
Авторът на концепцията аргументира предлагането с историческите промени, които булевардът е претърпял през годините, както и с нуждата името му да отразява днешната геополитическа принадлежност на България. Според него 82 години са задоволителен интервал, през който една от най-важните пътни артерии на Пловдив носи името „ Руски “, а през днешния ден по-подходящ знак би бил „ Европа “.
„ Не е ли време за малко география, обвързвана с България, и за малко политическа адекватност, обвързвана с нашата актуалност? “, пита създателят на обявата.
Булевард с няколко имена
Историята на булеварда фактически е богата. До 1882 година на мястото му имало огромни ями, употребявани за изхвърляне на боклуци, към които се образували заблатени терени. Тогава Общинският съвет взема решение през местността да бъде прокарана нова улица.
Първата къща е издигната от бъдещия кмет Христо Дюкмеджиев. През 30-те години булевардът придобива днешния си образ – построена е централната алея, засадени са първите чинари, а постройката на Търговската гимназия става основна палата на Пловдивския мострен панаир.
През годините името му нееднократно се трансформира. Първоначално той се назовава „ Цар Освободител “, през 1941 година става „ Адолф Хитлер “, след края на Втората международна война за малко възвръща остарялото си име, а след това получава днешното си наименование – бул. „ Руски “. През 90-те години е обсъждано, само че не е признато предложение да бъде преименуван на бул. „ София “.
Подобни промени не са казус в Пловдив. Днешният бул. „ Източен “ в началото е носил името на китайския водач Мао Дзъдун, по-късно – „ Димитър Благоев “, а след политическите промени получава настоящето си име. През 1941 година улица „ Велико Търново “ е преименувана на „ Бенито Мусолини “, а бул. „ Васил Априлов “ – на „ Виктор Емануил “, като след войната старите имена са възобновени.
„ Не Европа, а Стефан Обрейков “
Идеята за „ Европа “ обаче срещна и сериозна рецензия. Общинският консултант Слави Георгиев счита, че в случай че в миналото се стигне до преименуване, булевардът би трябвало да носи името на една от най-значимите персони в историята на Пловдив – индустриалеца и държавник Стефан Обрейков.
Според Георгиев България прекомерно постоянно опълчва геополитически знаци, вместо да отдава заслуженото на хората, построили страната и градовете ѝ.
Обрейков е роден през 1861 година, приключва комерсиално обучение в Киев и Одеса, учителства в Прилеп, а след Освобождението става един от водещите индустриалци в Пловдив. Той е измежду учредителите на Пловдивската търговско-индустриална камара, общински консултант, помощник-кмет, депутат и огромен донор. Под негово управление е построена постройката на Търговската гимназия – една от емблемите точно на бул. „ Руски “.
Стефан Обрейков надалеч не е единствения изтъкнат член на семейството. Неговият наследник Обрейко Обрейков продължава благородното дело на татко си и е измежду създателите на Пловдивския панаир, както и на сиропиталището " Елисавета Обрейкова ".
В момента името на братя Обрейкови носи дребна улица в квартал „ Кършияка “.
Символи или персони?
Дискусията слага и по-широк въпрос – би трябвало ли имената на улиците да отразяват настоящата политическа и геополитическа действителност, или е по-удачно да увековечават персони с принос към развиването на Пловдив и България.
Засега тематиката се развива главно в обществените мрежи и няма импортирано публично предложение в Общинския съвет. Но разногласието демонстрира, че имената на улиците не престават да бъдат не просто ориентир в града, а отражение на историческата памет и публичните полезности.
Прочетете още
Авторът на концепцията аргументира предлагането с историческите промени, които булевардът е претърпял през годините, както и с нуждата името му да отразява днешната геополитическа принадлежност на България. Според него 82 години са задоволителен интервал, през който една от най-важните пътни артерии на Пловдив носи името „ Руски “, а през днешния ден по-подходящ знак би бил „ Европа “.
„ Не е ли време за малко география, обвързвана с България, и за малко политическа адекватност, обвързвана с нашата актуалност? “, пита създателят на обявата.
Булевард с няколко имена
Историята на булеварда фактически е богата. До 1882 година на мястото му имало огромни ями, употребявани за изхвърляне на боклуци, към които се образували заблатени терени. Тогава Общинският съвет взема решение през местността да бъде прокарана нова улица.
Първата къща е издигната от бъдещия кмет Христо Дюкмеджиев. През 30-те години булевардът придобива днешния си образ – построена е централната алея, засадени са първите чинари, а постройката на Търговската гимназия става основна палата на Пловдивския мострен панаир.
През годините името му нееднократно се трансформира. Първоначално той се назовава „ Цар Освободител “, през 1941 година става „ Адолф Хитлер “, след края на Втората международна война за малко възвръща остарялото си име, а след това получава днешното си наименование – бул. „ Руски “. През 90-те години е обсъждано, само че не е признато предложение да бъде преименуван на бул. „ София “.
Подобни промени не са казус в Пловдив. Днешният бул. „ Източен “ в началото е носил името на китайския водач Мао Дзъдун, по-късно – „ Димитър Благоев “, а след политическите промени получава настоящето си име. През 1941 година улица „ Велико Търново “ е преименувана на „ Бенито Мусолини “, а бул. „ Васил Априлов “ – на „ Виктор Емануил “, като след войната старите имена са възобновени.
„ Не Европа, а Стефан Обрейков “
Идеята за „ Европа “ обаче срещна и сериозна рецензия. Общинският консултант Слави Георгиев счита, че в случай че в миналото се стигне до преименуване, булевардът би трябвало да носи името на една от най-значимите персони в историята на Пловдив – индустриалеца и държавник Стефан Обрейков.
Според Георгиев България прекомерно постоянно опълчва геополитически знаци, вместо да отдава заслуженото на хората, построили страната и градовете ѝ.
Обрейков е роден през 1861 година, приключва комерсиално обучение в Киев и Одеса, учителства в Прилеп, а след Освобождението става един от водещите индустриалци в Пловдив. Той е измежду учредителите на Пловдивската търговско-индустриална камара, общински консултант, помощник-кмет, депутат и огромен донор. Под негово управление е построена постройката на Търговската гимназия – една от емблемите точно на бул. „ Руски “.
Стефан Обрейков надалеч не е единствения изтъкнат член на семейството. Неговият наследник Обрейко Обрейков продължава благородното дело на татко си и е измежду създателите на Пловдивския панаир, както и на сиропиталището " Елисавета Обрейкова ".
В момента името на братя Обрейкови носи дребна улица в квартал „ Кършияка “.
Символи или персони?
Дискусията слага и по-широк въпрос – би трябвало ли имената на улиците да отразяват настоящата политическа и геополитическа действителност, или е по-удачно да увековечават персони с принос към развиването на Пловдив и България.
Засега тематиката се развива главно в обществените мрежи и няма импортирано публично предложение в Общинския съвет. Но разногласието демонстрира, че имената на улиците не престават да бъдат не просто ориентир в града, а отражение на историческата памет и публичните полезности.
Източник: trafficnews.bg
КОМЕНТАРИ